Горна Рибница е още едно от популярните села, намиращи се на територията на югозападната част от страната и по-конкретно – в община Струмяни. Каршияка е местност, която служи като точка за ориентир в географско отношение относно мястото на селото, иначе и Малашевската планина може да послужи като точно определяне на локацията му. Планинското влияние няма как да не се усети и в климата, който е предимно със средиземноморски характер. Кафявите горски почви от по-светлата разновидност преобладават за района, в който средната годишна стойност на валежите от дъжд и сняг достига 800 мм. Българският революционер Константин Попгеоргиев е пряко свързан със селото, защото умира тук, без да се знае точно годината на смъртта му. За сметка на това е установено, че се ражда през 1840-та. Димитър Икономов и Атанас Дебърски също оставят ярка диря тук, макар родното им място да не е селото. Единият работи като свещеник тук, а другият е учител.
Учителстването на Дебърски в Горна Рибница обхваща най-вече първата половина на деветнадесети век, когато из цялата страна масово се отварят килийни училища. А Икономов умира през 1912-та, но за целия си 84-годишен живот се изявява не само като всеотдаен служител на църквата. Той е още революционер и деец за българската просвета, с което много подпомага обогатяването на местните в културен аспект. Поп Димитър Екатерински е изцяло местен кадър, който се включва в редиците на местната чета през 1902-ра година. Тогава избухва известното въстание в Горна Джумая, а това е старото име на Благоевград. Деец на ВМОК и войвода на четата, той е един от бойците на първа линия в борбата. Васил Попдимитров също споделя революционните възгледи на своя съселянин, но освен това се включва и в политическия живот на страната. Сред местните остава популярен и с прякора си Бан. Стоян Плашилски се ражда някъде през 20-те години на 19-ти век, а приключва земния си път през 1881-ва. Като останалите си по-известни съселяни, той също се включва в революционните борби на страната за освобождение. Към днешна дата ситуацията с прираста на населението е отрицателна, като най-силно се усеща през 60-те години на миналия век.
За периода 1959-1970-та година голяма част от населението на Горна Рибница се насочва към по-големите близки областни градове. Сред тях са Разград, Благоевград и Дупница, а някои предпочитат да се установят в Сандански. Иначе за целия период на общо трите войни, които страната води между 1912-18-та, основен поминък за хората по тези места си остават земеделието и животновъдството. За разлика от много други населени места, окончателното освобождение от османско робство в селото настъпва през 1912-та. Освен това в прочутото Македоно – одринско революционно опълчение се включват трима души от селото. В него иначе постоянно се вливат хора от цялата страна, решени да отхвърлят робския гнет и да доживеят да видят отечеството си свободно. Благодарение на видния изследовател Васил Кънчов може да се почерпи информация за броя на населението към 1900-та година. Тя показва наличието на 460 души, изповядващи християнската религия. Епохалният труд на Кънчов носи заглавието Македония – етнография и статистика.
